Енциклопения на българския език

яростен

[ˈjarostɛn]

яростен значение:

1. (пряко) Който изпитва или изразява силен гняв; изпълнен с ярост.
2. (преносно) Който се проявява с много голяма сила, интензитет или стихийност (за природни явления, битки и др.).
Ударение
я̀ростен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
я-рос-тен
Род
мъжки
Мн. число
яростни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на яростен

(пряко)
  • Той хвърли яростен поглед към противника си.
  • Чуха се яростни викове от улицата.
(преносно)
  • Духаше яростен вятър, който огъваше дърветата.
  • Водеше се яростна престрелка за всяка къща.

Антоними на яростен

Как се пише яростен

Грешни изписвания: яростън, ярустен
Прилагателното име завършва на -ен в мъжки род. При образуване на множествено число е-то изпада: яростен -> яростни (непостоянно ъ/е).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗростъ
Произлиза от съществителното 'ярост', което е сродно със старобългарското 'ꙗръ' (суров, жесток, буен, но и пролетен, жизнен). Коренът се среща във всички славянски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • яростен отпор
  • яростен лай
  • яростен вятър
яростен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник