благ
[blak]
благ значение:
1. (характер) Който е кротък, добродушен, мил и изпълнен с доброта.
2. (вкусови качества) Сладък, приятен на вкус (предимно диалектно или в поетичен контекст).
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- благ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благи
Примери за използване на благ
(характер)
- Дядото имаше благ характер и всички деца го обичаха.
- Тя ме погледна с благ и опрощаващ поглед.
(вкусови качества)
- На езика му стана благо от меда.
Как се пише благ
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*bolgъ
Старобългарска дума 'благъ' (добър, приятен). Сродна с 'благо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- благ характер
- блага дума
- благ поглед
Фразеологизми:
- блага вест
- блага ракия