умерен
[uˈmɛrɛn]
умерен значение:
1. (пряко) Който не е в крайности, който е в средна степен на проявление (за сила, количество, качество).
2. (климатология) За климат: който не е нито твърде горещ, нито твърде студен.
3. (политика/характер) Който се въздържа от крайни действия и схващания; сдържан.
- Ударение
- умѐрен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-ме-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- умерени
Примери за използване на умерен
(пряко)
- Цените в ресторанта са умерени.
- Движете се с умерена скорост.
(климатология)
- България попада в умерения климатичен пояс.
- Предпочитам умерен климат пред тропическия.
(политика/характер)
- Той е политик с умерени възгледи.
- Тя има умерен характер и рядко се ядосва.
Как се пише умерен
Грешни изписвания: омерен
Пише се с у в началото, тъй като произлиза от предлога 'у' и корена 'мер'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умѣръ
Произлиза от старобългарската дума за мярка. Свързано е с корена 'мер-' (меря, мярка), означаващо спазващ мярката.
Употреба
Чести словосъчетания:
- умерен климат
- умерен оптимизъм
- умерени цени
- умерен пояс