Енциклопения на българския език

кротък

[ˈkrɔtɐk]

кротък значение:

1. (за човек/животно) Който има мек, отстъпчив и незлоблив характер; който не е буен или агресивен.
2. (преносно) Който е изпълнен със спокойствие; тих, безшумен.
Ударение
кро'тък
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кро-тък
Род
мъжки
Мн. число
кротки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кротък

(за човек/животно)
  • Той е кротък човек и никога не повишава тон.
  • Кучето изглежда страшно, но всъщност е много кротко.
(преносно)
  • Настана кротка, тиха вечер.
  • Кроткият ромон на потока ни приспа.

Антоними на кротък

Как се пише кротък

Грешни изписвания: кротак, крутък
Прилагателното завършва на -ък в м.р. ед.ч. При промяна на формата гласната ъ изпада (кротка, кротко, кротки).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*krotъkъ
Наследствена дума от праславянски. Сродна със староинд. *kratu-* (сила, мощ), но в славянските езици се развива със значение 'опитомен', 'смекчен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кротък като агне
  • кротък характер
Фразеологизми:
  • Кротките ще наследят земята
  • На кротко агне от две майки бозае

Популярни търсения и запитвания за кротък