Енциклопения на българския език

спокоен

[spo'kɔjɛn]

спокоен значение:

1. (пряко) Който е в състояние на покой; който не се движи или не е бурен.
2. (психология) Който не изпитва тревога, вълнение или напрежение; уравновесен.
Ударение
спок'оен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
спо-ко-ен
Род
мъжки
Мн. число
спокойни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спокоен

(пряко)
  • Морето днес е много спокойно.
  • Намерихме тихо и спокойно място за пикник.
(психология)
  • Бъди спокоен, всичко ще се подреди.
  • Той е изключително спокоен човек, нищо не може да го ядоса.

Как се пише спокоен

Грешни изписвания: спокоин, спокойн, спукоен, спокуен

Във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч. гласната е изпада (т.нар. непостоянно ъ/е): спокоен -> спокойна, спокойно, спокойни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покой
Образувано от предлога 'с' + корен 'покой' (мир, отдих) + наставка '-ен'. Сродна с думи в други славянски езици, означаващи мир и тишина.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спокоен сън
  • спокоен живот
  • спокоен тон
  • оставам спокоен
спокоен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник