Енциклопения на българския език

стихиен

[stiˈxiɛn]

стихиен значение:

1. (пряко) Който се отнася до природна стихия; който има силата и необуздаността на природно бедствие.
2. (преносно) Който се развива без предварителен план, контрол или организация; спонтанен и хаотичен.
Ударение
стихѝен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сти-хи-ен
Род
мъжки
Мн. число
стихийни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стихиен

(пряко)
  • Стихиен пожар унищожи хиляди декари гора за броени часове.
(преносно)
  • Протестите започнаха като стихиен бунт на площада, без ясни лидери.
  • Стихийната търговия по тротоарите пречи на движението.

Антоними на стихиен

Как се пише стихиен

Грешни изписвания: стехиен, стихиин, стйхиен, стихйен
Формата за мъжки род завършва на -иен. При образуване на множествено число (стихийни) 'е'-то изпада и се появява 'й'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:στοιχεῖον (stoicheion)
От 'стихия' (природна сила) + наставка '-ен'. Гръцката дума първоначално означава 'елемент' (като съставна част на материята).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стихиен пожар
  • стихийно бедствие
  • стихиен бунт
стихиен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник