Енциклопения на българския език

свиреп

[sviˈrɛp]

свиреп значение:

1. (пряко) Който проявява крайна жестокост, кръвожадност или злоба; безмилостен (за хора или животни).
2. (преносно) Който е много силен, стихиен, бурен (за природни явления, чувства или състояния).
Ударение
свирѐп
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сви-реп
Род
мъжки
Мн. число
свирепи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свиреп

(пряко)
  • В гората се чуваше рев на свиреп звяр.
  • Той хвърли свиреп поглед към противника си.
(преносно)
  • Навън вилнееше свиреп вятър.
  • Изпитваше свиреп глад след дългия преход.

Антоними на свиреп

Как се пише свиреп

Грешни изписвания: свереп, свиреб, свйреп
Думата се пише с и в първата сричка. Проверката за звучност на съгласната в края на думата се прави чрез формата за множествено число: свиреп – свирепи.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣрѣпъ
Произлиза от праславянската форма *sverpъ, означаваща 'див', 'растящ на воля' (за растения) или 'буен'. Сродна с литовското 'sverbti' (бода, пронизвам) и руското 'свирепый'. Първоначалното значение е било свързано с дивата природа, което по-късно се развива в значение за жестокост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свиреп звяр
  • свиреп вятър
  • свиреп глад
  • свирепа битка