бесен
[ˈbɛsɛn]
бесен значение:
1. (медицина) Който е болен от болестта бяс.
2. (преносно) Който е в състояние на силен яд, гняв или ярост.
3. (преносно) Който се извършва с голяма сила, скорост или интензитет.
- Ударение
- бѐсен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-сен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бесни
Примери за използване на бесен
(медицина)
- Бесен пес нападна стадото.
(преносно)
- Баща му беше бесен, когато разбра за счупената кола.
(преносно)
- Караха с бесна скорост по магистралата.
Как се пише бесен
Грешни изписвания: бясен
Думата съдържа променливо я. В ед.ч. м.р. се пише и изговаря с е (бесен), докато в съществителното е бяс. В мн.ч. е бесни (няма ударение върху гласната и след нея има съгласна група).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:běsъ
Произлиза от съществителното 'бяс' (демон, зъл дух), от праславянското *běsъ. Първоначалното значение е 'обладан от зъл дух'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бесен скандал
- бесна скорост
- бесно куче
Фразеологизми:
- бесен съм