Енциклопения на българския език

слаб

[sɫap]

слаб значение:

1. (физиология) Който няма физическа сила, немощен.
2. (външен вид) Който е с малко тегло, тънък, без излишни мазнини.
3. (качество) Който е с лошо качество, недостатъчен интензитет или ниска стойност.
4. (образование) Най-ниската оценка в българската образователна система (Слаб 2), означаваща неуспех.
Ударение
сла'б
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
слаб
Род
мъжки
Мн. число
слаби
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слаб

(физиология)
  • След боледуването той се чувстваше много слаб.
  • Имаше слаби ръце и не можа да вдигне товара.
(външен вид)
  • Тя е висока и слаба манекенка.
  • Детето е много слабо за възрастта си.
(качество)
  • Слаба светлина мъждукаше в ъгъла.
  • Филмът беше със слаб сценарий.
(образование)
  • Ученикът получи слаб на контролното по математика.

Как се пише слаб

Грешни изписвания: слап, слъб
Думата завършва на звучна съгласна , която се обеззвучава при изговор. Проверката се прави чрез членуване или множествено число: слаби, слабият.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*slabъ
Общославянска дума, произлизаща от корена *slab- (отпуснат, немощен). Сродна с германски *slafen (спя) и латински labi (падам, плъзгам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • слаб ученик
  • слаб ток
  • слаба воля
  • слабо място
Фразеологизми:
  • слаб ангел
  • слаба ракия

Популярни търсения и запитвания за слаб

слаб : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник