заточване
[zɐˈtɔt͡ʃvɐnɛ]
заточване значение:
1. (техника) Действие по правене на режещ ръб по-остър чрез триене в абразивен материал.
2. (историческо) Изпращане на някого в насилствено изгнание като наказание.
- Ударение
- зато̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-точ-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заточвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на заточване
(техника)
- Заточването на кухненските ножове изисква специален камък.
- Машината за заточване на вериги се развали.
(историческо)
- Присъдата включваше конфискация на имоти и заточване на остров Света Анастасия.
- Заточването на революционерите в Диарбекир е честа тема във възрожденската литература.
Антоними на заточване
Как се пише заточване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:точити / токъ
Думата е омоним с два различни корена. 1. От 'точа' (остря) - свързано с праславянското *točiti (карам да тече, въртя точило). 2. От 'заточа' (изпращам в изгнание) - свързано с *tek- (тека), в смисъл на отпращане по течението, прогонване надалеч.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заточване на инструменти
- заточване на свредла
- доживотно заточване