Енциклопения на българския език

експулсиране

[ɛkspolˈsirɐnɛ]

експулсиране значение:

1. (право/политика) Принудително извеждане (изгонване) на чужд гражданин или дипломат извън пределите на дадена държава поради нарушение на законите или като дипломатическа санкция.
Ударение
експулсѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
екс-пул-си-ра-не
Род
среден
Мн. число
експулсирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на експулсиране

(право/политика)
  • Министерството обяви експулсиране на двама дипломати.
  • Заповедта за експулсиране беше връчена незабавно.

Антоними на експулсиране

Как се пише експулсиране

Пише се с и в наставката (-иране), характерна за отглаголни съществителни от чужд произход.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:expulsio
Отглаголно съществително от 'експулсирам', което идва от латинското 'expulsio' (изгонване, изтласкване), от глагола 'expellere'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • експулсиране на дипломати
  • заповед за експулсиране