заточение
[zɐtoˈt͡ʃɛniɛ]
заточение значение:
1. (право/история) Насилствено изпращане и задържане на лице в отдалечена местност или чужда страна като наказателна мярка.
2. (преносно) Продължително и принудително пребиваване на неприятно или изолирано място.
- Ударение
- заточѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-то-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- заточения
Примери за използване на заточение
(право/история)
- Много революционери са изпратени на заточение в Диарбекир.
- Той прекара десет години в заточение.
(преносно)
- Работата в този офис се превърна в истинско заточение за него.
Как се пише заточение
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заточити
Произлиза от глагола „заточа“ (изпратя насила някъде), който е свързан с „ток“ (течение) или „тласкам“. Исторически означава изпращане „отвъд течението“ или в отдалечено място.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пращам на заточение
- доживотно заточение
- връщам се от заточение