изгнание
[izˈgnaniɛ]
изгнание значение:
1. (Пряко) Състояние на принудително или доброволно пребиваване далеч от родината или родното място, обикновено по политически причини или като наказание.
2. (Пряко) Мястото, където човек пребивава като изгнанник.
- Ударение
- изгна̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-гна-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- изгнания
Примери за използване на изгнание
(Пряко)
- Писателят прекара десет години в изгнание.
- Царското семейство беше изпратено в изгнание след революцията.
(Пряко)
- Островът се превърна в негово изгнание до края на дните му.
Синоними на изгнание
Антоними на изгнание
Как се пише изгнание
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изгънаниѥ
От старобългарското *изгънаниѥ*, производно от глагола *изгънати* (изгонвам, пропъждам). Образувано от представка *из-* и корен, сродни с *гоня*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- в изгнание
- политическо изгнание
- доброволно изгнание