Енциклопения на българския език

шлайфане

[ˈʃlajfɐnɛ]

шлайфане значение:

1. (техника) Механична обработка на повърхността на твърди материали (метал, дърво, камък, стъкло) чрез триене с абразивни инструменти или материали за постигане на гладкост, точност или блясък.
2. (преносно) Процес на усъвършенстване, изчистване на грешки или стилово подобряване на текст, умение или изпълнение.
Ударение
шлàйфане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шлай-фа-не
Род
среден
Мн. число
шлайфания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шлайфане

(техника)
  • Финото шлайфане на детайла изисква диамантена паста.
  • Машината за шлайфане на паркет вдига много прах.
(преносно)
  • Предстои още малко шлайфане на презентацията преди финалното представяне.
  • Този млад талант се нуждае от сериозно шлайфане, за да стане професионалист.

Антоними на шлайфане

Как се пише шлайфане

Думата се изписва с й, а не с и, тъй като образува дифтонг в корена (от немски eiай). Окончанието за отглаголно съществително е -не.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:schleifen
Заемка от немския глагол *schleifen* (гладя, точа, шлифовам). Навлиза в българския език като специализиран технически термин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • шлайфане на диаманти
  • шлайфане на клапани
  • безцентрово шлайфане
  • фино шлайфане
шлайфане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник