острене
[ˈɔstrɛnɛ]
- Ударение
- о̀стрене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-тре-не
- Род
- среден
- Мн. число
- острения
Как се пише острене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:остър
Отглаголно съществително от 'остря', произлизащо от старобългарския корен за 'остър'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- острене на молив
- острене на колци
- острене на нож