наточване
[naˈtɔt͡ʃvanɛ]
наточване значение:
1. (техника/бит) Правене на инструмент остър чрез триене в твърд материал (точило, камък).
2. (бит) Наливане на течност от по-голям съд в по-малък (често за вино, вода).
- Ударение
- нато́чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-точ-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наточвания
Примери за използване на наточване
(техника/бит)
- Редовното наточване на ножовете е задължително за всеки готвач.
(бит)
- Наточването на виното от бъчвата ставаше внимателно с маркуч.
Антоними на наточване
Как се пише наточване
Пише се с о в корена (точ).
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:точ-
Думата обединява два омонимични славянски корена: 1. За острене (свързан с точило, въртене). 2. За течене (свързан с 'тека', 'източник').
Употреба
Чести словосъчетания:
- наточване на ножове
- наточване на вода