Енциклопения на българския език

изселване

[isˈsɛɫvɐnɛ]

изселване значение:

1. (общо) Действието по преместване на хора (индивидуално или масово) от постоянното им местожителство в друго населено място или държава.
Ударение
изсѐлване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-сел-ва-не
Род
среден
Мн. число
изселвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изселване

(общо)
  • Масовото изселване на населението от селата към градовете промени демографската карта.
  • Принудителното изселване по време на война е хуманитарен проблем.

Антоними на изселване

Как се пише изселване

Грешни изписвания: изелване, изселвъне, йзселване
Думата се пише с двойно с (едно от представката из- и едно от корена -сел-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:село
Произлиза от глагола 'изселвам'. Морфологично изградена от представка 'из-', корен 'сел' (от 'село') и наставка за отглаголно съществително '-ане'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • принудително изселване
  • масово изселване
  • изселване на население
  • доброволно изселване
изселване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник