връщане

[ˈvrɤʃtɐne]

връщане значение:

1. (общо) Действието по предаване на нещо обратно на собственика му или на мястото, откъдето е взето.

2. (движение) Придвижване обратно към изходна точка; завръщане.

Ударение: връ̀щане
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: връ-ща-не
Род: среден
Мн. число: връщания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на връщане

(общо)

Връщането на заетите книги в библиотеката е задължително.
Той настоя за незабавно връщане на дълга.

(движение)

Пътят на връщане беше по-лек.
Няма връщане назад след това решение.

Синоними на връщане

възстановяване, реституция, завръщане

Антоними на връщане

вземане, заемане, отиване, заминуване

Как се пише връщане

Грешни изписвания: вращане, връщъне

Коренът се пише с 'ъ' (връщам, връщане), за разлика от старобългарското 'вращати'. В съвременния български се редуват ъ/а в корена (въртя/врата), но тук е утвърдено 'ъ'.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:връщам

Отглаголно съществително от 'връщам', със славянски произход. Свързано със старобългарското 'вратъ' (шийка, въртене).

Употреба

Чести словосъчетания:

няма връщане назад
връщане на ресто
точка на невозврат/невръщане

Фразеологизми:

тъпкано връщане