суверен

[suveˈrɛn]

суверен значение:

1. (политика) Носителят на върховната власт в държавата; в демократичните системи това е народът, а в монархическите – монархът.

2. (история) Лице с неограничена, върховна власт; монарх, владетел.

Ударение: суверѐн
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: су-ве-рен
Род: мъжки
Мн. число: суверени

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на суверен

(политика)

В парламентарната република народът е суверен и избира своите представители.
Конституцията гарантира правата на суверена.

(история)

Френският суверен Луи XIV е известен с фразата 'Държавата – това съм аз'.

Синоними на суверен

върховен владетел, властник, народ, монарх, крал, император

Антоними на суверен

поданик, васал

Как се пише суверен

Грешни изписвания: сувирен, соверен

Думата се изписва с две 'е'-та. Проверката не може да се извърши чрез сродни думи в българския език, правописът е исторически установен според чуждия произход.

Етимология

Произход:Френски

Оригинална дума:souverain

От френското 'souverain', произлизащо от простонародния латински *superanus (върховен, който е отгоре), свързано с латинското super (над).

Употреба

Чести словосъчетания:

народен суверен
абсолютен суверен
волята на суверена