върховен
[vɐrˈxɔvɛn]
върховен значение:
1. (право и управление) Който стои най-горе в йерархията; главен, висш, най-важен.
2. (преносно) Който е в най-висока степен, изключителен, върхов.
- Ударение
- върхо̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- вър-хо-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- върховни
Примери за използване на върховен
(право и управление)
- Върховният съд отмени решението на долната инстанция.
- Той пое функциите на върховен главнокомандващ.
(преносно)
- Изпитваше върховно блаженство.
- Това беше върховно усилие на волята.
Антоними на върховен
Как се пише върховен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врьхъ
Произлиза от съществителното 'връх' с наставка за прилагателно. Свързано е с понятието за най-висока точка или степен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Върховен касационен съд
- върховен закон
- върховно удоволствие