Енциклопения на българския език

народ

[nɐˈrɔt]

народ значение:

1. (политология / етнография) Населението на една държава или етническа общност с общ език, култура и история.
2. (разговорно) Голямо количество хора, събрани на едно място; тълпа.
3. (социология) Обикновените хора, за разлика от управляващия елит или аристокрацията.
Ударение
наро̀д
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-род
Род
мъжки
Мн. число
народи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на народ

(политология / етнография)
  • Българският народ има славна история.
  • Всички народи имат право на самоопределение.
(разговорно)
  • На площада се беше събрал много народ.
  • Няма да повярваш какъв народ е в магазина.
(социология)
  • Той е човек от народа.
  • Глас народен - глас Божи.

Антоними на народ

Как се пише народ

Грешни изписвания: нарот, нърод, наруд
В края на думата звучният съгласен 'д' се обеззвучава при изговор, но се пише 'д'. Проверка: народи.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:народъ
От представка 'на-' и корен 'родъ' (раждане, произход, семейство). Първоначалното значение е 'всички, които са се нароили, родили на едно място'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • българският народ
  • народен представител
  • народен съд
  • много народ
Фразеологизми:
  • На всяка манджа мерудия