поданик

[ˈpɔdɐnik]

поданик значение:

1. (политология) Лице, което принадлежи към населението на държава с монархическо управление и има определени задължения и права спрямо монарха.

Ударение: по̀даник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: по-да-ник
Род: мъжки
Мн. число: поданици

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поданик

(политология)

Всички поданици на кралицата празнуваха нейния юбилей.
Той остана верен поданик на короната до края на живота си.

Синоними на поданик

гражданин (в република), подвластен

Антоними на поданик

монарх, владетел, суверен

Как се пише поданик

Грешни изписвания: подданик, поданник, пуданик, подъник, поданйк

Думата се пише с едно д и едно н в корена, за разлика от руския оригинал подданный. В множествено число (поданици) гласната пред к изпада или се променя, но тук следва правилото за наставка -ик.

Етимология

Произход:Руски

Оригинална дума:подданный

Заемка от руски език (подданный), която е калка на латинското *subditus*. Морфологично е свързана със старобългарската основа за 'данък', 'даване' – човек, който е 'под' задължението да плаща данък или дължи вярност на владетеля.

Употреба

Чести словосъчетания:

верен поданик
британски поданик
чужд поданик