Енциклопения на българския език

император

[impɛˈratɔr]

император значение:

1. (политика/история) Върховен монарх, управляващ империя; титла, по-висока от кралската.
2. (зоология) Видово име за някои животни, отличаващи се с големина или величествен вид (напр. императорски пингвин).
Ударение
импера̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
им-пе-ра-тор
Род
мъжки
Мн. число
императори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на император

(политика/история)
  • Римският император Октавиан Август реформира държавата.
  • Императорът на Япония има предимно церемониални функции днес.
(зоология)
  • Императорският пингвин е най-едрият вид от семейството на пингвините.

Синоними на император

Как се пише император

Думата се пише с е във втората сричка. Това е чуждица и правописът следва латинския корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:imperator
Заемка от латински 'imperator' (пълководец, повелител), от глагола 'imperare' (заповядвам). Първоначално почетна титла в Римската република, по-късно става титла на монарха.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • римски император
  • византийски император
  • император на Китай