Енциклопения на българския език

властник

[ˈvɫasnik]

властник значение:

1. (политика) Човек, който притежава власт; управляващ. Често думата носи лек нюанс на неодобрение или се използва за подчертаване на авторитарност.
Ударение
вла̀стник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
власт-ник
Род
мъжки
Мн. число
властници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на властник

(политика)
  • Местният властник се разпореждаше със съдбите на хората в града.
  • Властниците често забравят обещанията, дадени по време на избори.

Антоними на властник

Как се пише властник

Грешни изписвания: власник, влъстник, властнйк
Думата съдържа групата от съгласни стн. При изговор 'т' често изпада, но в правописа се запазва, тъй като идва от корена власт.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:власт
Производна дума от съществителното 'власт' + наставката за деятел '-ник'.