Енциклопения на българския език

монарх

[moˈnarx]

монарх значение:

1. (политика) Държавен глава в монархия, чиято власт обикновено е наследствена и пожизнена (цар, крал, император, султан и др.).
2. (зоология) Вид едра пеперуда (Danaus plexippus), известна с дългите си миграции.
Ударение
мона̀рх
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-нарх
Род
мъжки
Мн. число
монарси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монарх

(политика)
  • Британският монарх има предимно представителни функции.
  • Абсолютният монарх разполага с неограничена власт.
(зоология)
  • Пеперудата монарх прелита хиляди километри до Мексико.

Синоними на монарх

Антоними на монарх

Как се пише монарх

Грешни изписвания: монарг, мунарх, монърх

В края на думата се пише х, което се чува ясно при членуване (монархът) или в множествено число (монарси).

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:μονάρχης (monarchēs)
От 'monos' (един) + 'archos' (владетел, водач). Влязла в българския през руски или западни езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • абсолютен монарх
  • конституционен монарх