Енциклопения на българския език

крал

[kraɫ]

крал значение:

1. (пряко) Държавен глава в монархическа държава (кралство), обикновено получаващ властта по наследство; титла, по-ниска от император и по-висока от херцог.
2. (шахмат) Основната фигура в играта на шах, чието пленяване (мат) е целта на играта.
3. (игри) Една от фигурите в картите за игра, обикновено изобразяваща мъж с корона, със стойност между дама и асо.
Ударение
кра̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
крал
Род
мъжки
Мн. число
крале
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крал

(пряко)
  • Кралят на Норвегия посети България.
  • В приказките често се разказва за мъдър и справедлив крал.
(шахмат)
  • Той премести своя крал на безопасно поле.
  • Шах и мат на черния крал.
(игри)
  • Имам трима крале в ръката си.
  • Крал купа.

Антоними на крал

Как се пише крал

Грешни изписвания: кралъ, крала, кръл
Думата се пише с а в корена. Множественото число е крале (не крали).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*karlъ
Произлиза от праславянската дума *karlъ, която е заемка от собственото име на франкския владетел Карл Велики (Karl der Große). Думата е навлязла във всички славянски езици като нарицателно за владетел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • крал на животните
  • коронация на крал
  • кралски двор
Фразеологизми:
  • живея като крал
  • гол като крал