Енциклопения на българския език

стихване

[ˈstixvɐnɛ]

стихване значение:

1. (пряко) Процес на намаляване на силата, интензитета или шума; успокояване.
2. (преносно) Намаляване на остротата на болка, чувство или обществено напрежение.
Ударение
стѝхване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стих-ва-не
Род
среден
Мн. число
стихвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стихване

(пряко)
  • След стихването на бурята изгря слънце.
  • Очаква се стихване на вятъра в късния следобед.
(преносно)
  • Лекарството доведе до стихване на болката.
  • Наблюдава се стихване на протестите.

Как се пише стихване

Грешни изписвания: стехване, стйхване, стихвъне

Пише се с и (от 'тих').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тихъ
Образувано от прилагателното 'тих', с представка 'с-' (за промяна на състоянието) и глаголна наставка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стихване на болката
  • стихване на вятъра
  • стихване на огъня