Енциклопения на българския език

затихване

[zɐˈtixvɐnɛ]

затихване значение:

1. (общо) Процес на постепенно намаляване на силата на звук, шум или действие до пълното му прекъсване.
2. (физика/техника) Постепенно намаляване на амплитудата на трептене или силата на сигнал с течение на времето или разстоянието.
Ударение
затѝхване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-тих-ва-не
Род
среден
Мн. число
затихвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на затихване

(общо)
  • След затихването на бурята изгря слънце.
  • Чуваше се само затихването на стъпките по коридора.
(физика/техника)
  • Коефициентът на затихване на сигнала е висок в тази среда.
  • Затихване на радиовълните.

Антоними на затихване

Как се пише затихване

Грешни изписвания: затихвъне, зътихване, затйхване
Окончанието за отглаголни съществителни от среден род е -не, а не '-на' или '-ни'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тихъ
Отглаголно съществително от 'затихвам', съставено от префикс 'за-', корен 'тих' и наставка '-ане'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно затихване
  • затихване на болката
  • коефициент на затихване