обостряне

[oˈbɔstrʲɐnɛ]

обостряне значение:

1. (медицина) Влошаване на болестно състояние; преминаване на заболяване в остра фаза.

2. (преносно) Засилване на напрежение, конфликт или противоречие.

Ударение: обо̀стряне
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-бост-ря-не
Род: среден
Мн. число: обостряния

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обостряне

(медицина)

Наблюдава се сезонно обостряне на гастрита.
Стресът доведе до обостряне на симптомите.

(преносно)

Обострянето на отношенията между двете държави тревожи дипломатите.

Синоними на обостряне

влошаване, криза, акутизиране, ескалация, задълбочаване, усложняване

Антоними на обостряне

затихване, ремисия, подобряване, смекчаване, уталожване

Как се пише обостряне

Грешни изписвания: обострене, убостряне, обустряне

Пише се с 'я' (променливо я), тъй като в глагола 'обострям' ударението не пада върху окончанието, но 'я' се запазва в отглаголното съществително по традиция (срв. стрелям-стреляне).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:остръ

От прилагателното 'остър', чрез глагола 'обострям'.

Употреба

Чести словосъчетания:

рязко обостряне
хронично обостряне

обостряне