Енциклопения на българския език

усилване

[uˈsilvɐnɛ]

усилване значение:

1. (пряко) Действието по правене на нещо по-силно, по-мощно или по-интензивно.
2. (техника) Процес на увеличаване на амплитудата или мощността на сигнал (електрически, звуков и др.).
Ударение
уси́лване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-сил-ва-не
Род
среден
Мн. число
усилвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на усилване

(пряко)
  • Наблюдава се усилване на вятъра в следобедните часове.
  • Усилването на звука на радиото събуди съседите.
(техника)
  • Необходимо е стъпало за усилване на входящия сигнал.

Антоними на усилване

Как се пише усилване

Грешни изписвания: осилване, усйлване, усилвъне
Пише се с начално у-, което е представка за придаване на качество/насоченост, а не 'о-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сила
Образувано от корена 'сила' (праславянски *sila) чрез глагола 'усилвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • усилване на звука
  • усилване на мерките
  • усилване на контрола
  • коефициент на усилване