Енциклопения на българския език

успокояване

[uspokoˈjavɐnɛ]

успокояване значение:

1. (психология / емоции) Премахване на тревога, гняв, болка или възбуда; привеждане в състояние на покой.
Ударение
успокоя́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ус-по-ко-я-ва-не
Род
среден
Мн. число
успокоявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на успокояване

(психология / емоции)
  • Медикаментите послужиха за успокояване на пациента преди операцията.
  • След дългия разговор настъпи успокояване на духовете в залата.

Антоними на успокояване

Как се пише успокояване

Пише се с я в наставката -яване (успокоявам -> успокояване). Започва с представка у-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:покой
Произлиза от съществителното 'покой' (мир, тишина) с представка 'у-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • успокояване на обстановката
  • средство за успокояване
  • психическо успокояване