Енциклопения на българския език

притъпяване

[pritɐˈpʲavanɛ]

притъпяване значение:

1. (пряко) Процесът на правене на нещо по-малко остро (за връх, острие).
2. (преносно) Отслабване на силата, интензивността или остротата на усещане, чувство, болка или внимание.
Ударение
притъпя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-тъ-пя-ва-не
Род
среден
Мн. число
притъпявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на притъпяване

(пряко)
  • Притъпяването на ножа наложи неговото заточване.
(преносно)
  • Лекарството доведе до притъпяване на болката.
  • С времето настъпи притъпяване на бдителността им.

Антоними на притъпяване

Как се пише притъпяване

Образува се с наставка -ане (или -яване) за отглаголни съществителни.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:притъпя
Отглаголно съществително име от глагола 'притъпявам' ('притъпя').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • притъпяване на болката
  • притъпяване на сетивата
  • притъпяване на вниманието