Енциклопения на българския език

разразяване

[rɐzrɐˈzʲavɐnɛ]

разразяване значение:

1. (Пряко/Преносно) Започване с голяма сила и интензивност (за природни стихии, болести, скандали или войни).
Ударение
разразя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-ра-зя-ва-не
Род
среден
Мн. число
разразявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разразяване

(Пряко/Преносно)
  • Разразяването на бурята принуди корабите да останат в пристанището.
  • Внезапното разразяване на епидемията изненада лекарите.

Синоними на разразяване

Антоними на разразяване

Как се пише разразяване

Пише се с я след меката съгласна 'з' под ударение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разразя
От глагола 'разразявам' (се), с корен, свързан с удар, поразяване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разразяване на буря
  • разразяване на конфликт
  • разразяване на пожар