Енциклопения на българския език

утихване

[uˈtixvɐnɛ]

утихване значение:

1. (пряко) Процес на спиране на шум, вятър или стихия; настъпване на тишина и покой.
2. (преносно) Намаляване на интензитета на чувства, болка, обществено напрежение или икономически процеси.
Ударение
утѝхване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-тих-ва-не
Род
среден
Мн. число
утихвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утихване

(пряко)
  • След утихването на бурята, птиците запяха отново.
  • Чакаме утихване на вятъра, за да отплаваме.
(преносно)
  • Наблюдава се утихване на инфлационните процеси.
  • С времето утихването на болката стана по-осезаемо.

Как се пише утихване

Грешни изписвания: отихване, утйхване, утихвъне
Пише се с начално у (представка), означаваща достигане на състояние.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тих
Отглаголно съществително от 'утихвам', произлизащо от корена на прилагателното 'тих'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • утихване на болката
  • утихване на вятъра