Енциклопения на българския език

разложение

[razɫoˈʒɛniɛ]

разложение значение:

1. (химия/биология) Процес на разпадане на органична или неорганична материя на съставните ѝ части; гниене.
2. (преносно) Загуба на морални устои, нравствен упадък, дезорганизация в обществото или група.
Ударение
разложѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-ло-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разложение

(химия/биология)
  • Тялото беше в напреднал стадий на разложение.
  • Високата температура ускорява химическото разложение на веществата.
(преносно)
  • В армията на противника беше настъпило пълно морално разложение.
  • Корупцията води до разложение на държавните институции.

Как се пише разложение

Представката е раз- (пред звучна съгласна л). Коренът се пише с о и ж (редуване г/ж от разлагам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разлагам
Отглаголно съществително от 'разлагам'/'разложа'. Калка на латинското 'decompositio' (de- + componere). Коренът е 'лог/лож' (слагам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морално разложение
  • трупно разложение
  • стадий на разложение
  • социално разложение
разложение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник