Енциклопения на българския език

възход

[vɐzˈxɔt]

възход значение:

1. (преносно) Процес на развитие към по-добро, напредък, разцвет в стопанско, културно или лично отношение.
2. (астрономия/книжовно) Издигане на небесно тяло над хоризонта; движение нагоре по стръмнина.
Ударение
възхо'д
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-ход
Род
мъжки
Мн. число
възходи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възход

(преносно)
  • Икономическият възход на страната продължи десетилетие.
  • Кариерата му бе в своя възход, когато се случи инцидентът.
(астрономия/книжовно)
  • Възходът на слънцето озари върховете.

Как се пише възход

Грешни изписвания: въсход, възхот, вазход, възхуд
Представката е въз- (пред звучна съгласна или сонор, или гласна). При изговор 'з' се обеззвучава пред 'х', но се пише 'з'. Накрая се пише д (проверка: възходи).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:въз + ход
Сложна дума от старинната представка 'въз-' (движение нагоре) и корена 'ход' (вървене, движение). Калкира латинското 'ascensus' или гръцкото 'anabasis'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възход и падение
  • във възход
  • стремителен възход