Енциклопения на българския език

гниене

[gniˈɛnɛ]

гниене значение:

1. (биология) Процес на разграждане на органична материя под действието на микроорганизми (бактерии и гъби).
2. (преносно) Състояние на упадък, морална или обществена деградация.
Ударение
гни'ене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гни-е-не
Род
среден
Мн. число
гниения (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гниене

(биология)
  • Високата влажност ускорява процеса на гниене.
  • Миризмата на гниене се носеше откъм блатото.
(преносно)
  • Империята беше в състояние на вътрешно гниене.

Антоними на гниене

Как се пише гниене

Грешни изписвания: гниение, гнйене
Окончанието е '-ене' за отглаголни съществителни от този тип, а не русизмът '-ение'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гнити
Отглаголно съществително от 'гния'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • процес на гниене
  • гниене на плодовете
гниене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник