упадък
[ˈupadɐk]
упадък значение:
1. (пряко) Процес на влошаване на състоянието, губене на сила, значение или развитие; регрес.
2. (преносно) Нарушаване на нравствените норми; морална деградация.
- Ударение
- у̀падък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-па-дък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- упадъци
Примери за използване на упадък
(пряко)
- Икономическият упадък на страната доведе до висока безработица.
- След златния век настъпва период на културен упадък.
(преносно)
- Обществото страда от морален упадък и липса на ценности.
Антоними на упадък
Как се пише упадък
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:падам
Образувана от префикса 'у-' и корена 'пад' (от глагола падам), следвайки модела за отглаголни съществителни, означаващи резултат от действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морален упадък
- икономически упадък
- пълен упадък
- в упадък