Енциклопения на българския език

консолидация

[konsoliˈdatsijɐ]

консолидация значение:

1. (общо) Процес на заздравяване, укрепване и обединяване на нещо разпокъсано в едно цяло.
2. (финанси) Превръщане на краткосрочни държавни заеми в дългосрочни или обединяване на няколко заема в един.
3. (счетоводство) Обединяване на финансовите отчети на компания майка и нейните дъщерни дружества.
Ударение
консолида̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-со-ли-да-ци-я
Род
женски
Мн. число
консолидации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на консолидация

(общо)
  • Политическата криза изискваше консолидация на всички демократични сили.
  • След войната започна бавна консолидация на държавните институции.
(финанси)
  • Правителството предприе мерки за консолидация на външния дълг.
  • Банковата консолидация намали броя на малките кредитни институции.
(счетоводство)
  • Отчетът за консолидация показва реалното състояние на целия холдинг.

Антоними на консолидация

Как се пише консолидация

Думата се пише с две оонсолидация) и и (солид), следвайки латинския корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:consolidatio
От латинското 'consolidatio' (укрепване), произлизащо от 'con-' (с, заедно) и 'solidus' (твърд, плътен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фискална консолидация
  • консолидация на властта
  • банкова консолидация