синтез
[sinˈtɛs]
синтез значение:
1. (научен/общ) Метод на изследване, при който отделни части, елементи или свойства се съединяват в единно цяло (обратно на анализ).
2. (химия) Процес на получаване на по-сложни химични съединения от по-прости вещества.
3. (философия) Третия етап в диалектическото развитие (теза – антитеза – синтез), който помирява и обединява противоположностите на по-високо ниво.
- Ударение
- синте'з
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- син-тез
- Род
- мъжки
- Мн. число
- синтези
Примери за използване на синтез
(научен/общ)
- Докладът представлява синтез на всички събрани данни.
- Необходим е синтез между теорията и практиката.
(химия)
- Фотосинтезата е естествен химичен синтез.
- Лабораторен синтез на лекарствени молекули.
(философия)
- Хегеловата диалектика завършва със синтез.
Синоними на синтез
Как се пише синтез
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:sýnthesis (σύνθεσις)
От старогръцки 'σύνθεσις', означаващо 'съставяне', 'сглобяване', от 'σύν' (с, заедно) + 'τίθημι' (поставям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- химичен синтез
- ядрен синтез
- синтез на изкуствата