декомпозиция

[dɛkompoˈzit͡sijɐ]

декомпозиция значение:

1. (общо) Разделяне на цялото на неговите съставни части, елементи или признаци; разлагане.

2. (биология/химия) Процес на гниене или разграждане на органична материя.

3. (математика/информатика) Представяне на обект (вектор, функция, алгоритъм) като съвкупност от по-прости обекти.

Ударение: декомпози́ция
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: де-ком-по-зи-ци-я
Род: женски
Мн. число: декомпозиции

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на декомпозиция

(общо)

Декомпозицията на сложния проблем на по-малки задачи улесни екипа.
В изкуството се наблюдава декомпозиция на формата.

(биология/химия)

Високата влажност ускори декомпозицията на листната маса.

(математика/информатика)

Декомпозиция на вектори по координатните оси.
Софтуерната архитектура изисква правилна декомпозиция на модулите.

Синоними на декомпозиция

разлагане, разпадане, анализ, разчленяване, гниене, разграждане

Антоними на декомпозиция

композиция, синтез, съединяване

Как се пише декомпозиция

Грешни изписвания: декомпосиция, дикомпозиция, декумпозиция, декомпузиция, декомпозйция, декомпозицйя

Думата се пише с 'з', тъй като следва корена на латинската дума compositio, преминала в български с озвучаване (позиция).

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:de- + compositio

Заета чрез западноевропейските езици (френски décomposition). Произлиза от латинската представка 'de-' (отделяне, премахване) и 'compositio' (съставяне, подреждане), буквално означаващо разпадане на съставните части.

Употреба

Чести словосъчетания:

спектрална декомпозиция
термична декомпозиция
структурна декомпозиция

Популярни търсения и запитвания за декомпозиция

декомпозиция