Енциклопения на българския език

поквара

[pokˈvarɐ]

поквара значение:

1. (етика / морал) Дълбок морален упадък; разпуснатост, разврат, липса на нравствени ценности.
Ударение
поква̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ква-ра
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поквара

(етика / морал)
  • Покварата на обществото беше достигнала невиждани размери.
  • Той се опита да предпази децата си от уличната поквара.

Антоними на поквара

Как се пише поквара

Грешни изписвания: покваръ, пуквара, поквъра
Думата завършва на -а, както повечето съществителни от женски род.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kvarъ
Образувана от префикс 'по-' и корен 'квар', който означава вреда, щета, повреда. В старобългарския език е имала значение на разваляне, повреждане, което по-късно преминава в морален аспект.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нравствена поквара
  • политическа поквара
  • пълна поквара
поквара : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник