окончание
[okonˈt͡ʃaniɛ]
окончание значение:
1. (граматика) Променлива морфема в края на думата, която служи за образуване на различни граматични форми (за род, число, падеж, лице) и изразява връзката между думите в изречението.
2. (общо/остаряло) Край, завършек на нещо.
- Ударение
- оконча̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-кон-ча-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- окончания
Примери за използване на окончание
(граматика)
- В думата „вода“ окончанието е „-а“.
- Спрежението на глаголите се определя по тяхното окончание.
(общо/остаряло)
- Окончанието на празника беше белязано с заря.
Как се пише окончание
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коньць
Произлиза от корена 'кон' (край, предел), от който са думите 'конец', 'кона'. Вероятно калка на латинския граматичен термин 'terminatio'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нулево окончание
- падежно окончание
- лично окончание