Енциклопения на българския език

флексия

[ˈflɛksijɐ]

флексия значение:

1. (езикознание) Система за изменение на думите (спрежение или склонение) чрез прибавяне на формообразувателни морфеми (окончания) за изразяване на граматични значения.
2. (медицина) Движение на сгъване на става, при което ъгълът между двете кости намалява.
Ударение
флѐксия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
флек-си-я
Род
женски
Мн. число
флексии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на флексия

(езикознание)
  • Българският език е загубил падежната флексия при имената.
  • Вътрешната флексия е характерна за семитските езици.
(медицина)
  • Пациентът изпитва болка при флексия на коляното.
  • Упражненията включват флексия и екстензия на лакътната става.

Синоними на флексия

Антоними на флексия

Как се пише флексия

Грешни изписвания: флексиа, флексйя
Думата завършва на -ия. При образуване на множествено число окончанието се променя на -ии (флексии).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:flexio
От латинското *flexio*, *flexionis* (огъване, извиване), от глагола *flectere* (огъвам). В лингвистиката терминът се възприема през западните езици за обозначаване на 'огъването' (промяната) на формата на думата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • падежна флексия
  • вътрешна флексия
  • дорзална флексия
флексия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник