финал
[fiˈnaɫ]
финал значение:
1. (общо) Краят, завършекът на някакво действие, събитие или произведение.
2. (спорт) Решителното състезание или мач в турнир, което определя победителя.
3. (музика) Последната част на циклична музикална творба (соната, симфония и др.).
- Ударение
- фина̀л
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фи-нал
- Род
- мъжки
- Мн. число
- финали
Примери за използване на финал
(общо)
- Финалът на романа беше неочакван и трогателен.
- Наближаваме финала на преговорите.
(спорт)
- Националният отбор се класира за финала на Световното първенство.
- Гледахме финала на 100 метра бягане.
(музика)
- Симфонията завършва с мощен и тържествен финал.
Синоними на финал
Антоними на финал
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:finalis
От латинското *finalis* (краен, заключителен), производно на *finis* (край, граница). Навлязла в българския език чрез западноевропейските езици (френски *final*, немски *Finale*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям финал
- четвъртфинал
- полуфинал
- фатален финал
Фразеологизми:
- на финала на силите си