завършек
[zɐˈvɤrʃɛk]
завършек значение:
1. (общо) Крайната част или момент на нещо; край, приключване.
2. (архитектура / изкуство) Декоративен елемент, оформящ края на конструкция или предмет.
- Ударение
- завъ̀ршек
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-вър-шек
- Род
- мъжки
- Мн. число
- завършеци
Примери за използване на завършек
(общо)
- Книгата има неочакван завършек.
- Като завършек на вечерта всички пяха заедно.
(архитектура / изкуство)
- Кулата има красив островърх завършек.
Как се пише завършек
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:върх / връх
Произлиза от корена за 'връх' (край, горна част). Чрез глагола 'завърша' + наставката '-ек'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- достоен завършек
- логичен завършек
- трагичен завършек