основа
[osˈnɔvɐ]
основа значение:
1. (пряко) Най-ниската, поддържаща част на сграда, съоръжение или предмет, върху която се изгражда останалото; фундамент.
2. (преносно) Същност, главен принцип или изходно начало на теория, учение или дейност.
3. (текстил) Успоредно опънатите нишки по дължината на тъканта при тъкане.
4. (химия) Химично съединение, което във воден разтвор отделя хидроксидни йони и оцветява лакмуса в синьо.
- Ударение
- осно̀ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-но-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- основи
Примери за използване на основа
(пряко)
- Работниците изляха бетонната основа на къщата.
- Колоните стъпват върху здрава каменна основа.
(преносно)
- Демокрацията е основата на нашето общество.
- Тези факти послужиха за основа на разследването.
(текстил)
- При тъкането основата се преплита с вътъка.
(химия)
- Натриевата основа е силен електролит.
Как се пише основа
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:основа
Наследствена дума от праславянски *osnova. Свързана с глагола *osnovati (навивам, снова). Първоначалното значение е свързано с тъкачеството (нишките, върху които се тъче).
Употреба
Чести словосъчетания:
- на основата на
- полагам основи
- материална база и основа
- законова основа
Фразеологизми:
- разклащам из основи
- руша из основи