Енциклопения на българския език

край

[kraj]

край значение:

1. (пространство/време) Последната, крайната част на нещо; предел.
2. (география) Област, регион или място, което е част от по-голяма територия.
3. (предлог) В непосредствена близост до; до, при.
Част на речта
съществително име, предлог
Сричкоделение
край
Род
мъжки
Мн. число
краища / крайове (за геогр. области)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на край

(пространство/време)
  • Стигнахме до края на пътя.
  • Това е краят на филма.
(география)
  • Родният ми край е в Родопите.
  • Пътувахме през непознати краища.
(предлог)
  • Седнахме край реката.
  • Минахме край училището.

Антоними на край

Как се пише край

Грешни изписвания: краи
Думата завършва на й. Множественото число е специфично: краища (за части/предела) или крайове (за области, по-рядко).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*krajь
От праславянското *krajь (отрязано парче, ръб, бряг), свързано с глагола *krojiti (кроя, режа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • на края на света
  • край на мача
Фразеологизми:
  • слагам край
  • в края на краищата
  • свързвам двата края

Популярни търсения и запитвания за край

край : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник