корен
[ˈkɔrɛn]
корен значение:
1. (ботаника) Подземната част на растение, която го прикрепва към почвата и чрез която то всмуква вода и хранителни вещества.
2. (анатомия) Вътрешната, впиваща се в тъканта част на косъм, зъб или нокът.
3. (математика) Величина, която, повдигната на определена степен, дава друга дадена величина; решение на уравнение.
4. (езикознание) Основната, неделима морфема на думата, която носи нейното лексикално значение и не включва представки, наставки или окончания.
5. (преносно) Първопричина, източник, начало или произход на нещо.
- Ударение
- ко̀рен
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- корени
Примери за използване на корен
(ботаника)
- Дървото имаше дълбоки и здрави корени, които рушаха тротоара.
- Извадих плевела направо с корена.
(анатомия)
- Косата ѝ беше боядисана, но в корените вече прозираше естественият цвят.
- Зъболекарят откри възпаление в корена на зъба.
(математика)
- Квадратен корен от девет е три.
- Учениците търсеха корените на квадратното уравнение.
(езикознание)
- Думите 'водя' и 'вода' имат общ корен.
- Коренът на думата 'преписвам' е 'пис'.
(преносно)
- Коренът на злото се крие в алчността.
- Трябва да се върнем към корените на проблема.
Синоними на корен
Как се пише корен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коренъ
Наследена от праславянската форма *korenъ. Сродна с литовското kērаs (пън, храст) и латинското cernuus (наведен към земята), произлизащи от индоевропейския корен *ker- (раста).
Употреба
Чести словосъчетания:
- квадратен корен
- пускам корени
- корен на зъб
- родови корени
Фразеологизми:
- изтръгвам от корен
- хващам корен
- гледам в корена
- коренно различен