Енциклопения на българския език

начало

[nɐˈt͡ʃaɫo]

начало значение:

1. (време) Първият момент от времетраенето на някакво действие или състояние; старт.
2. (пространство) Мястото, откъдето нещо започва, извор, изходна точка.
3. (философия/наука) Основен ръководен принцип, закон или база (често в мн.ч.).
Ударение
нача̀ло
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ча-ло
Род
среден
Мн. число
начала
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на начало

(време)
  • В началото на годината започнахме новия проект.
  • Всяко начало е трудно.
(пространство)
  • Началото на реката се намира високо в планината.
  • Трябва да се върнем в началото на пътеката.
(философия/наука)
  • Книгата описва основните начала на термодинамиката.
  • Организацията е изградена на демократични начала.

Антоними на начало

Как се пише начало

Грешни изписвания: начяло, нъчало, начъло, началу

Пише се с а след чначало. В българския език след ж, ч, ш винаги се пише а, а не я.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начало
От старобългарски (nachalo), свързано с глагола начети (започна). Коренът *čę- е сродни със старите индоевропейски корени за 'нов', 'млад'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добро начало
  • ново начало
  • слагам начало
  • начало на края
Фразеологизми:
  • от начало до край